Тази година на Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" в Хасково има много талантливи млади хора. Това каза в интервю председателят на петчленното жури на конкурса проф. Валери Стефанов, който е литературовед, писател и преподавател по история на българската литература в Софийския университет "Климент Охридски".

Това, което прочетох, потвърждава и наблюденията от моите студенти, защото там също има много мотивирани и талантливи хора, посочва Стефанов. По негови думи на конкурса в Хасково има открояващи се книги както в жанра "Поезия", така и в раздела "Белетристика".

Стефанов поясни, че във визираните произведения има едновременно майсторство, зрялост и умение да се пише. Кандидатите за бронзовия "Пегас" съумяват наистина да направят обобщения за съвременния човек, за драмите му, за изпитанията, и в същото време да отразят и самата сложност на живота в България.

Като слабости Стефанов посочва подхлъзването към клишето, към стереотипа, както и многословието на места. Той отбеляза, че сред политиките за развитието на таланти е много важно създаването на "интелектуална инфраструктура".

Интервю:

- Проф. Стефанов, тази година в Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" в Хасково участват 30 млади автори. Успяхте ли вече да се запознаете с техните произведения. Каква е общата Ви оценка за тях?

- Да, успях да се запозная с произведенията. Общата ми оценка е, че има много талантливи млади хора. Което лично за мене е въодушевяващо. Това, което прочетох, потвърждава и наблюденията от моите студенти, защото там също има много мотивирани и талантливи хора. Ситуацията в България все пак не е толкова изгубена, както се твърди – че всички млади заминават за чужбина, че образованието ни е лошо… След като има толкова талант в това, което прочетох, след като има хора мотивирани да пишат, аз смятам, че има надежда и за България, и за българската литература, и за българското изкуства – защото винаги си говорим такива широки понятия.

- Има ли автори, които рязко се отличават от останалите като стилистика, майсторство, сила на изказа и посланията? В тази връзка, имате ли категорични фаворити за лауреатските звания, разбира се, без да ги споменаваме поименно преди крайното решение?

- Журито ще заседава днес, предстои да се обсъдят различните книги, но аз вече казах, че в различните жанрове има открояващи се книги – както в прозата, така и в поезията. В поезията, разбира се, продукцията е най-голяма – 21 книги. Там има наистина няколко много талантливи и сериозни книги. В прозата, където са седем белетристични книги с разкази и романи, също има според мен две-три много добре написани книги. Какво ми прави впечатление? Има едновременно майсторство, зрялост, умение да се пише – впечатляващи качества.

- В конкурса преобладава лиричният жанр, какво е обяснението?

- Нормално е. Младостта е по-емоционална, поезията изглежда по-лесна и достъпна за създаване. Макар че всъщност това е трудната жанрова форма. Разбираемо е защо има повече поетически книги. Но, както казах, има и много добри белетристични книги в тазгодишното издание на конкурса, макар и по-малко. Надявам се да изберем най-добрата.

-Можете ли от произведенията на дебютантите да изведете тенденции, които се налагат в българската литература, още повече, че сте бил председател на журито на "Южна пролет" през 2021 година?

- Не бих се наел да обобщавам, но бих потвърдил наблюденията си от миналия конкурс, когато бях член на журито, че има много добро мислене, много зряло социално мислене у младите хора, у част от младите хора. И те избират да създадат едни сложни послания. Тоест те съумяват наистина да направят обобщения за съвременния човек, за драмите му, за изпитанията, и в същото време да отразят и самата сложност на живота в България – да видят как този човек е разкъсан от своите драми, от пътищата дали да остане тук, дали да тръгне по света…

- Тоест няма как реалността да не се отрази в творчеството?

- Отразява се. Отразява се и това, което мен наистина ме впечатлява, е че те го оценяват не по един елементарен начин – тоест да отрекат нещо в името на някаква реалност. Те правят задълбочен анализ на българското общество.

- А кои са основните слабости, които започващите своя творчески път допускат? Какви ще бъдат Вашите съвети и и послания към поети, белетристи и критици на личната среща, която имате с тях в рамките на литературните дни?

- Слабостта е в подхлъзването към клишето, към стереотипа. Когато създаваш една творба, трябва да имаш визия за свят, да имаш представа към каква аудитория се насочваш – кой е евентуалният ти читател. Много често този читател е представен като очакващ нещо, което е лековато, което е забавно. Истински добрите книги всъщност проблематизират отношенията с този читател. Второто, което бих посочил, е многословието на места – много е важно, когато пишеш да знаеш къде да сложиш точка, как композиционно да организираш посланието си. Така че това бих посъветвал младите автори. Разбира се, разговорът ще има различни нюанси. Но това са основни неща – да си фокусираш посланието и да знаеш как да го композираш и къде да спреш.

- Темата "държавата, обществото и младите автори на литература". Как тези отношения могат да бъдат подобрени в полза на развитието на талантите, а оттам съответно и на нивото на литературата като цяло?

- Бих казал така: талантът се дава отнякъде другаде. Дали ще го наречем Господ, природа или каквото ще да е. Държавата не може да даде талант. Но може да направи инфраструктура, която да помага на младите хора да си издават книгите, да ги разпространяват и да достигат до повече читатели. Включително и да съдейства за една подобна вече половинвековна инициатива, каквато е наградата "Южна пролет". Оценявам я изключително високо, защото тя е мотивационен център за младите хора да пишат, да получават награди, да бъдат поощрени. Така че дали община, дали някаква друга институция, дали самата държава в лицето на Министерството на културата ще помага и ще създава това, което наричаме "интелектуална инфраструктура" е много важно.